# Досиетата по GDPR. Какво знае Mark Zuckerberg за теб

> GDPR ти позволява да поискаш всичките си лични данни онлайн, но поглеждал ли си ги някога наистина? История за политическо влияние и тайната ми страст към буболечки и червеи.

By Lukas Stein · 2024-02-27 · data privacy

General Data Protection Regulation (GDPR) на Европейския съюз е най-всеобхватната регулация за поверителност в света. Ако си тук, сигурно вече знаеш, че тя дори ти позволява да поискаш копие от всички данни, които една компания държи за теб. Пробвал ли си го сам? Ако искаш, ето някои от изненадващите неща, които може да намериш.

Тази статия е разделена на три части и всяка се занимава с едно от трите нива на събиране на данни. Колкото по-надълбоко вървим по този „айсберг от данни“, толкова по-непрозрачни стават начините на събиране и целите, за които се ползва конкретната информация.

## Ниво 1: Данни, които сам даваш

Върхът на айсберга: Facebook и Google знаят всичко, което изрично им казваш за себе си. Това обикновено включва поне името ти, имейл адреса и датата на раждане. Някои потребители обаче избират да дадат цял набор допълнителна информация, която отива далеч отвъд това, което онлайн платформите изискват, за да предоставят услугите си. Адреси, професионални данни или дори семейно положение са доста често срещани в платформи като LinkedIn или Facebook.

Този тип информация обикновено стои в профила ти или можеш да я видиш и редактираш в настройките на сайта. Докато по-чувствителни детайли като датата на раждане или адреса често остават лични по подразбиране, голяма част от дадената информация може да е публична за всички, в зависимост от настройките ти за поверителност.

## Ниво 2: Събрани данни

Не бива да те изненадва, че интернет платформите пазят и ползват данните, които сам им даваш. Нещата обаче стават много по-непрозрачни, когато става дума за данните, които събират за теб от дейността ти и от ползването на приложения. Всичко, което търсиш, кликваш или гледаш, се пази. Повечето навигационни услуги пазят и цялата ти история на местоположението. Съоснователят ми Jakob наскоро погледна данните си от Google Maps и откри, че услугата е записала около 38.8 милиона реда GPS данни. Ако ги разпечаташ, ще станат повече от 1,000 книги, дебели колкото Библията.

Но това не е всичко. Знаеше ли, че много услуги проследяват всичко, което правиш в сайта им, дори да не кликнеш върху нищо? Получените данни често се ползват, за да се оптимизира ползваемостта на сайта или да се разбере какъв тип съдържание гледаш най-дълго. Ето как изглежда, когато включим повторения на сесии в инструмента ни за уеб анализ (PostHog). Гледаш Jakob, който се опитва да се абонира за бюлетина ни за втори път, защото е адски добър. Виж го само!

Някои инструменти за анализ запазват и информацията, която пишеш в текстово поле, дори да не натиснеш бутон, за да я изпратиш. Затова внимавай, когато въвеждаш пароли или чувствителна информация в полета, които не са изрично маркирани като полета за парола, или в сайт, на който не вярваш.

Бизнесите ползват този тип информация, за да подобряват услугите си, да разберат какво харесваш и да ти показват персонализирани реклами. За потребителите обаче обикновено не е толкова лесно да стигнат до нея. Често можеш да видиш обобщение на определена събрана информация, като реакции, коментари или историята на търсенията ти, но друга информация остава скрита. Тук влизат ЕС и General Data Protection Regulation (GDPR). GDPR ти позволява да поискаш копие от данните си. Тоест всяко парче информация, което може да се проследи до теб. Това включва повечето типове събрани данни.

Процесът на искане на тази информация може да е малко по-сложен и да отнеме няколко дни (по GDPR компаниите трябва да изпълнят в рамките на 30 дни). Получените данни трябва да се предоставят в машинночетим формат, например JSON файл. Това сигурно би било истински бестселър, ако се казваш C-3PO, но на хората обикновено им е трудно да му се насладят. Не значи, че ще гледаш единици и нули, но когато ровиш през 38.8 милиона реда сурови GPS координати, все едно го правиш.

Да кажем обаче, че копието от данните ти от услуга като Facebook или Google вече е при теб. Ето някои от нещата, които пак може да е интересно да провериш. Например Facebook следи последното ти известно местоположение (last_known_location.json), покупките, направени през приложението им (payment_history.html), и рекламите, които си гледал.

Чудил ли си се защо понякога започваш да виждаш реклами във Facebook за неща, които си гледал в съвсем друг сайт? Под advertisers_using_your_information.html Facebook изброява всички компании, които ползват личната ти информация, за да таргетират реклами към теб. Тези компании вече имат информация за теб в така наречени списъци с аудитории, които са събрали или купили сами, например дали си гледал артикул в сайта им. Facebook после комбинира тази информация със собствените си данни, за да направи рекламите още по-хиперперсонализирани. При мен този списък е дълъг около 120 компании и включва различни брокери на данни.

Има и още. Наскоро поисках копие от данните си от Payback, бонус програмата за търговия на дребно, собственост на Master Card. Получих целия запис на реалните ми покупки в магазини, които съм правил с картата за лоялност, плюс подробна история кога съм бил близо до някой от партньорските им магазини. Или се опитваш да си спомниш коя песен си слушал на 9 май 2022 г. в 6:28 сутринта? Не се притеснявай, Spotify те покрива с пълна история на стрийминга.

Малкото примери по-горе едва драскат повърхността на събраните данни, които може да съществуват за теб. Количеството данни за ползване, които компаниите събират, е огромно. Само папката с информацията ми от избрани услуги на Google съдържа 3.7 GB сурови данни, съхранени в повече от 5,000 отделни файла.

Самото знание обаче, че си изял цяла кутия от 20 Chicken McNuggets в сряда вечер в 1:35 през нощта, няма да донесе на Mark Zuckerberg $270 среден годишен приход на потребител. Вместо това компаниите ползват тази информация, за да правят изводи за теб, които са им много по-полезни. Това ни води до най-дълбоката част на айсберга от данни, където водата е мътна и слънчевата светлина рядко стига...

## Ниво 3: Изведени данни

Тук става наистина интересно. Съхранението на данни не е безплатно и технологичните компании не биха събирали гигабайти информация за теб, ако не смятаха, че в някакъв момент ще им е полезна. Истината е, че им трябват тези огромни количества данни за анализ. Резултатите могат да се ползват, за да се подобрят определени услуги или за да те сложат в групи за таргетирана реклама или предложения за съдържание.

Например освен подробната ти история на местоположението, Google ползва и скоростта, с която се движиш, и куп други фактори, за да разбере с какъв транспорт пътуваш. Прави и предположения за маршрута и часа на ежедневното ти пътуване до работа.

Данните, които Meta предоставя по GDPR, съдържат и списък с изведените ти интереси за съдържание (например your_topics.json за Instagram) и за реклама (например ads_interests.html за Facebook). Instagram смята, че ме интересуват храната, дестинациите за пътуване и интериорният дизайн, което е доста точно. Бях обаче отбелязан и в категорията Буболечки и червеи, хоби, което тепърва ми предстои да открия.

Ако един потребител се интересува от политиката в САЩ, Facebook може дори да прави предположения за политическата му принадлежност и те също се появяват тук. Рекламодателите могат да ползват тази информация, за да показват политически таргетирано съдържание.

Ако обаче пускаш политическа кампания, за да убедиш хората да гласуват за теб, категориите, които Facebook дава, може да са малко прекалено груби. Има решение. Помниш ли списъците с аудитории от по-рано, които позволяваха на фирми да комбинират собствените си данни с тези на Facebook? През 2018 г. Facebook загази, защото позволи на политическа консултантска фирма на име Cambridge Analytica да направи точно това.

CA ползва психологически профили на потребители, получени чрез анкета, и ги комбинира с данни за приятелите им във Facebook, за да таргетира колебаещи се гласоподаватели и да им показва съдържание, което дискредитира опонента на клиента им. Общата ефективност на кампанията остава несигурна, но тя илюстрира един от многото начини, по които компании и политически актьори могат да комбинират споменатите инструменти с мощен анализ на данни и да ги ползват в своя полза.

Но това не е всичко. Когато компаниите не ползват 1,000 библии лична информация за теб, за да влияят на гласуването ти или да решат дали си по-скоро човек на буболечките или на червеите, могат да станат доста изобретателни с нея.

Например агенциите за кредитни справки (като SCHUFA в Германия) ползват личните данни, които получават от финансови институции, за да изчислят кредитния ти рейтинг, който банките после купуват, за да определят колко вероятно е да не си платиш кредита. Тъй като кредитният ти рейтинг очевидно е вързан за теб като човек, имаш право да го поискаш безплатно по GDPR (въпреки че агенциите биха искали да повярваш обратното).

Според няколко източника платформата за запознанства Tinder е изчислявала нещо подобно на кредитен рейтинг, само че е оценявала привлекателността на потребителите си, за да ги съчетава с хора с подобна привлекателност. Компанията твърди, че е изоставила тази метрика преди няколко години в полза на по-динамична система, така че няма да можеш да я видиш с искане по GDPR.

## Поеми контрол над данните си

GDPR е невероятно мощен инструмент, когато става дума да ти даде контрол над огромните количества данни, събирани от Big Tech. Възможността да достъпиш, да разбереш и да решиш какво се случва с тези данни е огромна стъпка напред в защитата на поверителността и в това хората да вземат информирани решения за дигиталната си следа.

Процесът на достъп или изтриване на данните ти обаче може да е толкова плашещ, че повечето хора избират изобщо да не минават през него. А когато получиш копие от данните си, информацията, която компаниите дават, обикновено е в машинночетими формати като JSON, което, да си го кажем, не е особено удобно за повечето от нас. Тук влиза Datapods.

Изградихме Datapods да ти е дигитален съюзник и да ти даде силата да разглеждаш, управляваш и дори споделяш данните си по начин, който е сигурен и пряк. Мисли за това като за разчистване на дигиталния ти живот и връщане на шофьорското място. Datapods е за това да направи сложния свят на данните по-лесен за ползване и да върне контрола там, където му е мястото: при теб.

---

Source: https://www.datapods.app/bg/blog/consumer/what-facebook-and-instagram-know-about-you