Datapods на Telekom T-Challenge 2023

Това е ретроспекция на онова, което се оказа началният момент на стартъпа ни Datapods. Когато кандидатствахме за T-Challenge, Datapods беше идея, по която ние (Lukas, Finn, David и аз) поработвахме от време на време в свободното си време. След като спечелихме, скочихме и започнахме да работим по Datapods на пълен работен ден. Година след T-Challenge Lukas и аз работим по приложението от няколко месеца, работим с най-изтъкнатата професорка по право на данните в Германия, Louisa Specht-Riemenschneider, и сме си осигурили 270k€ финансиране.

Да започнем от началото.

Какво изобщо е T-Challenge?

T-Challenge е ежегоден конкурс за иновации, организиран от Deutsche Telekom и T-Mobile US. Всяка година темата е различна. Когато кандидатствахме, темата беше около Web3 в телекомуникациите. Всеки може да кандидатства онлайн: човек, компания, изследователска група или каквото и да е друго.

Предизвикателството работи така:

• Първо има отворен процес на кандидатстване. В нашата група имаше почти 400 кандидатури. Всяка се състои от pitch deck, който представя идеята, и малко информация за екипа.
• Второ, след преглед най-добрите кандидатури минават към фазата на разработка. През 2023 г. бяха избрани 18 компании да продължат.
• Трето е така наречената фаза на разработка. Това е период от три месеца, през който екипите работят по идеята си и я съживяват под някаква форма. Целта е да има какво да се покаже на демото и питча на живо.
• Накрая е самият Demo Day, на който всички екипи се събират в централата на Deutsche Telekom в Бон, Германия, за да демоят и да питчат идеите си на открит форум. Журито, съставено от старши ръководители и от DT, и от TMUS, изслушва питча на всеки екип и решава победителите.

Миналата година, когато се състезавахме, имаше общо 6 награди: 3 големи награди по €100,000 и после 3 награди в специални категории по €50,000.

Това е. Нека историята се разкаже.

Влязохме в T-Challenge само с идея. От известно време си играехме с концепцията за портфейли за лични данни и пазари за данни, така че грубата идея какво ще стане Datapods вече беше родена.

Можеш да прочетеш сегашната ни визия и мисия тук.

Кандидатстването става, като просто качиш pitch deck. Бих искал да кажа, че прекарахме много безсънни нощи над дека, но истината е, че скалъпихме pitch deck за един ден и тръгнахме с него. Не защото бяхме мързеливи, а защото разбрахме за T-Challenge около седмица преди крайния срок и не решихме веднага дали да участваме.

Понеже отделихме само част от деня, каченото не беше перфектно. Слабо представяше идеята ни и дори случайно сменихме езика на някои слайдове (целият дек беше на английски, освен слайда за екипа, който беше на немски).

Накрая, 4 месеца след кандидатстването, бяхме избрани като един от топ 18 екипа, които минават към фазата на разработка. Това от близо 400 екипа от цял свят, които бяха кандидатствали.

Беше февруари 2023 г. Демо денят щеше да е в средата на май. Значи малко над 3 месеца подготовка за демото би трябвало да стигнат, нали?

За съжаление фазата на разработка е мястото, където нещата станаха малко разклатени. Като част от програмата на всеки екип беше назначен ментор, който да помогне идеята да оживее.

Сдвоиха ни със старши ръководител от T-Mobile US. Да го наречем John.

Дотогава имахме контакт само с организаторите на T-Challenge, двама служители на Deutsche Telekom AG от Бон. Тези двамата бяха много спокойни и непринудени организатори. Просто им беше приятно да си вършат работата и затова не разглеждаха идеята ни особено строго, всъщност изобщо. Познавах този тип хора много добре, понеже работих в Deutsche Telekom 3 години по време на следването. Централата в Бон функционираше почти като държавна агенция: бавно, стабилно и много фокусирана върху комуникацията и съответствието.

John беше различен. Дълбоко технически ръководител, с ясна нагласа без празни приказки. До този момент просто се носехме с хубавата си идея и с pitch deck-а. Но той видя през това. Видя, че всъщност сме просто четирима с нищо за показване, освен голяма мечта.

В действителност имахме само незавършен сайт и няколко дизайна как би работил продуктът ни. (Дизайните бяха резултат от поръчка за $20 във Fiverr, а дизайнерът имаше за работа само няколко нарисувани на ръка скици на това, което смятах, че може да е добър интерфейс).

Ето как изглеждаше:

Като гледам назад, всъщност ни беше много полезно някой като John да ни опържи. Имахме 3 месеца до демото и нищо за показване. Ако щяхме да имаме сериозен шанс да спечелим, наистина ни трябваше този шамар, за да се събудим.

Затова си поставихме 2 приоритета за демото и питча на финала:

• Трябваше ни работещо (в идеалния случай уеб) визуално демо как продуктът би изглеждал за потребителите. Трябваше да е красиво проектирано, за да може хората да прегладят факта, че няма истинска функционалност.
• Трябваше ни добре изглеждаща и, по-важно, стегната презентация и питч, които да изнесем като централното си нещо на сцената. Понеже аз държах питча, аз щях да пиша текста.

Три месеца преди това нямахме нито едно от двете.

И понеже всички имахме ангажименти на пълен работен ден между работа, училище и живот, нямаше кой знае колко време да го направим сами.

Затова заложихме двойно на магията, наречена Fiverr. Проблемът с тази стратегия е, че да накараш хора да работят по проблемите ти вместо теб обикновено струва пари. А като 4 студенти с идея нямаше точно много пари.

Имаше обаче една налична, макар и малка (за компания), сума. Няколко месеца по-рано съоснователят ми David кандидатства за HSG Entrepreneurial Talents Program, стартъп инкубатор на University of St. Gallen, и като част от програмата получихме 4000 CHF.

Добре, имахме три месеца и бюджет от ~4k€, за да произведем убедително демо и питч, без предишен опит в дизайн, питчове или frontend разработка. Лесна работа, нали?

И какъв беше планът ни?

Да говорим с опитни основатели, които са правили продукти в кратки срокове? Да съберем приятели, които са добри в дизайн и frontend, да ни помогнат? Да похарчим малко пари за 2-3 примерни дизайна от различни фрийлансъри и да изберем най-добрия? Да говорим с журито и менторите, за да разберем какво журито наистина иска да види?

Или просто да издухаме половината бюджет за един фрийлансър, който да проектира цялото приложение, без никога да сме работили с този човек, и да му дадем само нарисувани на ръка скици на приложението, които бяхме направили почти без обратна връзка?

...

Позна, разбира се, че заложихме на късмета. Но чак след като поседяхме 2 месеца и не свършихме кой знае какво, което да можем да покажем. Тези два месеца ровихме в техническите и правните компоненти, които щяха да стоят под проекта. Когато ги хванахме по-добре, пуснахме първата поръчка за дизайн на продукта в самия край на март, 1.5 месеца преди демото.

За да увеличим наистина шансовете си, дизайнерът щеше да има нужда от целия вход, който може да получи. Така че, разбира се, пратихме pitch deck-а, с който бяхме кандидатствали, връзка към сайта ни и няколко нарисувани на ръка скици как смятахме, че трябва да изглежда приложението.

Да, точно това направихме. За справка, ето как изглеждаше сайтът ни тогава. Работеше, но не беше точно добре проектиран.

После чакахме 2 седмици да дойде първият дизайн. И ето на! Човекът ни достави качество. Ето какво извади само от тази скица на ръка:

Добре, това беше нещо, с което определено можехме да работим. Вече имахме истински дизайн.

Оставаше да го превърнем в нещо, с което журито реално да взаимодейства, което най-добре ставаше като уеб приложение. Но целият ми frontend опит се свеждаше до груби сайтове на Flask и с малкото време, което имахме, не можех просто да отделя време да науча нещо като React, за да го построя.

Спасителят ни, разбира се, отново беше Fiverr. Платихме на друг фрийлансър, този път frontend разработчик, общо $896.42, за да вземе дизайна и да го превърне в уеб приложение, готово за качване. Отново много неща можеха да се объркат, а когато започнахме разработката, беше средата на април. Нямахме абсолютно никакъв запас за грешка.

Ако тази поръчка се провалеше, сигурно щяхме да имаме около 2 седмици до демото и никакви пари да пробваме нещо друго.

Но противно на всички шансове разработчикът се справи и достави демо, което изглеждаше страхотно, и по-важно, демо, което беше достатъчно интерактивно, за да го ползваме на щанда си в демо деня. (И му трябваше само седмица, страхотен човек)

Ако искаш да видиш демото, още е живо тук: demo.datapods.app

Добре, една цел свалена. Наистина имахме какво да покажем на щанда.

Три седмици преди края най-после се фокусирахме да свалим техническата архитектура и да работим по питча. Решаващо беше, че питчът е само 5 минути, с 2-3 минути въпроси, а съдиите щяха да дойдат на щанда ни за демото преди питча, така че не трябваше да губим време да обясняваме идеята или бизнес модела в самия питч и можехме да се фокусираме само върху разказа.

Това беше доста против съвета на ментора ни John, който искаше да се фокусираме върху технологията и продукта. Каза ни да покажем, че наистина можем да изпълним и да построим такъв продукт, за което, разбира се, нямахме никакви доказателства. В ход, който се оказа правилен, напълно пренебрегнахме съвета му и се фокусирахме върху разказа.

Както във всяка добра история, ни трябваше злодей. Така че естествено първият слайд от pitch deck-а ни показваше голяма снимка на не кой да е, а Mark Zuckerberg:

Целта на питча беше да предаде нуждата от идеята ни, тоест кой проблем решаваме, и как решението ни би работило заедно с продуктовото портфолио на DT/TMUS. Трябваше да убедим журито, че има реална нужда от решението ни и че Telekom ще спечели нещо, ако работи с нас. И всичко това в 5-минутен питч.

Това е pitch deck-ът, до който стигнахме. Мисля, че хваща и проблема, и потенциалното сътрудничество доста добре, без да е претоварен с информация.

Седмицата преди питча качихме дека. С pitch deck-а на място бяхме готови.

Демо денят

Денят на демото дойде, съоснователите ми Finn и David пътуваха до Бон и отидохме да спретнем щанда.

И мина... абсолютно безупречно! Журито веднага се хвана за идеята. На второто ни демо Claudia Nemat, член на борда за иновации и технологии в DT, дори се включи и обясни как работи бизнес моделът ни на американските си колеги. Въоръжени с визуалното демо и подготвени със силен разказ, излязохме с пълна газ.

Ето снимка на част от борда на директорите на DT на щанда ни:

Следващата стъпка беше питчът на сцената и понеже бяхме вторият екип, знаех, че наистина трябва да оставим трайна следа, за да имаме шанс за наградата. Има пълно видео на питча, ако те интересува:

И това беше. След питча тежката работа беше свършена. Можехме само да чакаме. Имахме около 3 часа, докато съдиите решат победителите, а церемонията щеше да е по-късно вечерта.

Разбира се, вече знаеш какво стана. Накрая спечелихме наградата за най-ориентирано към клиента решение и награда от 50.000€. Ето победната секунда от предаването на живо:

Като гледам назад

В ретроспекция успехът ни в T-Challenge беше резултат от магическа комбинация между късмет и това да изстискаме ограничените си ресурси. Без парите от наградата сигурно нямаше да имаме ресурсите да караме Datapods на пълен работен ден.

В известен смисъл наградата всъщност ни даде възможност да изпълним обещанията, които дадохме в питча. Сега, около година по-късно, сме свършили много: събрахме над 300k€ общо финансиране, работим с най-известната професорка по право на данните в Германия и сме на път да пуснем първата версия на приложението.

Ако искаш да си сред първите, които пробват приложението, когато влезе в бета, запиши се в листата на чакащите, като натиснеш бутона „Запиши се“ в горната част на тази страница.

Ако някой попадне на тази публикация и в момента работи по собствена кандидатура за T-Challenge, пиши ми спокойно в LinkedIn, ще се радвам да помогна.

Поздрави, Jakob